За справедлив свят, застанете с Палестина
Обръщайки се към съвместно заседание на Конгреса на Съединените щати в сряда, израелският премиер Бенямин Нетаняху отхвърли международните критики, че Израел извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Газа, където приблизително 40 000 души – мъже, жени, деца и бебета са били убити до момента. Той също така удвои политиката на своето правителство за геноцид и изтребление, отказвайки да сигнализира, че кръвопролитията скоро ще спрат. Той получи овации от някои от водещите американски политици.
Ако Сатана и неговите слуги бяха слезли на Земята и изпълниха ритуал, дори те щяха да бъдат по-малко дръзки.
Научните доказателства сочат, че Всемогъщият е създал света преди четири милиарда години. Оттогава е разрушаван и възстановяван многократно. През последните 200 000 години човечеството създаде институции, организации и споразумения за поддържане на мира и насърчаване на реда, като се учи от минали грешки.
Всъщност това е, което ни отличава от всички останали същества: ние сме уникално способни да натрупваме знания и да ги предаваме на бъдещите поколения – за разлика от бобъра например, който строи точно същия язовир за милиони години.
Следователно е обезпокоително, че думите на Антонио Грамши от 1932 г., предшестващи Втората световна война, остават изключително уместни и днес: „Старият свят умира, а новият свят се бори да се роди; сега е времето на чудовищата.” Един век по-късно човечеството измина пълен кръг. Въпреки създаването на институции като Обединените нации и приемането на документи като Всеобщата декларация за правата на човека, насочени към насърчаване на мира и справедливостта, ние сме свидетели на първия геноцид, предаван на живо в историята.
Видът страдание, което се случва в момента в Палестина, е безпрецедентен. Палестинският народ, който се съпротивлява на несправедливостта в продължение на 75 години, сега се осмелява да оцелее пред световна публика. Съпротивата на палестинския народ е емблематична за една по-широка човешка борба за справедливост, както е записано в едно от любимите ми стихотворения „Скоро слънцето ще изгрее“ от Ердем Баязит:
„Вие сте героите на човечеството, което се съпротивлява сред стоманени съоръжения.“
Неоспорим факт е, че борбата за справедливост и борбата за по-добър свят са вечни теми, които отекват дълбоко в нашето колективно съзнание. Като един особено трогателен ред от друго любимо стихотворение, „Life My Darling“ на Исмет Йозел, се отнася:
„Това, което знам, е, че
живот
означава битка под ясно небе
за любовта към децата.”
Този императив не е просто теоретичен идеал, а практическа необходимост, която човечеството трябва да прегърне, за да предотврати повторението на историческите зверства и да осигури справедлив и мирен свят.
Преди около 20 години, когато бях научен сътрудник в Масачузетския технологичен институт (MIT), група студенти се събраха, за да повишат осведомеността за палестинската борба. Разлепяхме плакати, прожектирахме информационни филми и раздавахме брошури. Апатията, която спира международната общност от смислени действия днес, се прояви тогава под формата на следните въпроси: Какво ще промени това? Ще помогне ли това да спре кървенето след десетилетия?
Този скептицизъм беше разбираем, но в крайна сметка неуместен. Въздействието на привидно незначителните действия не винаги е незабавно или видимо, но те допринасят за по-широко движение на осъзнаване и промяна. Наистина, слава на Аллах, протестите обхванаха Съединените щати и Европа, включително най-престижните училища в света като Харвард, MIT, Колумбия и други.
Нашите действия, независимо дали чрез организирани събития или чрез индивидуални усилия, допринасят за по-широката борба за справедливост. Ние не сме просто пасивни наблюдатели, а активни участници в оформянето на моралната структура на нашето общество. Промените, които търсим, трябва да започнат в самите нас. Както казах на моите приятели преди две десетилетия, съпротивата и борбата не са само за героите на фронтовата линия, но и за останалите от нас, за да трансформираме собственото си безразличие в действие.
Крайната цел е да създадем свят, в който нашите деца могат да растат в безопасност и достойнство. Това изисква колективни усилия за поддържане на справедливостта, противодействие на потисничеството и насърчаване на мира. Стихотворението продължава:
„Защото ако не се бием,
питката, която разделяме по време на хранене
топлите късчета от моето детство,
би, както повечето рани,
разпространява се в почвата,
месата ни ще изгният
и да накара цялото небе да смърди.”
Освен ако не действаме сега, това ще бъде резултатът. И така, какво ще е необходимо на човечеството, за да се откаже от полагането на основите за такъв апокалипсис? Нека продължим да рецитираме стихотворението:
„Светът
се обръща с неподкупна упоритост,
както звездите се разпръскват под нас
и лицето ми се втурва към водата
И Откровението”
Палестинците изпълняват своя дълг, като оказват съпротива. Ние, останалите, трябва да се променим. Всички ние – не само шепата хора, които вече отстояват справедливостта в Палестина. Светът не може да бъде спасен, освен ако и докато останалото не се промени. Нека днес направим и най-малката стъпка към извършването на най-малко добро, така че след две десетилетияда можем да кажем на децата си, че сме отстоявали това, което е правилно за един справедлив свят .
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
